Единично тестване срещу интеграционно тестване: Разбиране на основните разлики

Въведение

Тестването е в основата на изграждането на надежден софтуер. То помага на разработчиците да откриват грешки и да потвърждават, че функциите работят по предназначение.

Но тестването не е универсално за всички.

Двата основни подхода - тестване на единици и интеграционно тестване - служат за различни цели и тяхното объркване може да доведе до пропуски в стратегията ви за тестване.

В тази публикация в блога е обяснено какви са разликите между тестването на единици и интеграционното тестване и как да ги използваме ефективно.

Какво представлява тестването на единици?

Тестването на единици включва тестване на най-малките части от кода, като отделни функции, методи или класове, за да се гарантира, че те работят според очакванията. Тези тестове се фокусират върху проверката дали конкретна единица код дава правилния резултат за даден вход.

Тестовете на единици обикновено са бързи, защото не разчитат на външни системи като бази данни, API или съхранение на файлове.

Основното предимство на unit тестовете е способността им бързо да установяват проблеми. Ако тестът се провали, проблемът се изолира до конкретната функция или метод, което улеснява идентифицирането и отстраняването му. Тестовете за единици са полезни и за улавяне на грешки в ранна фаза на процеса на разработка, особено при актуализиране на кода. Тестовете за единици обаче не могат да оценят поведението на системата, когато всички компоненти са интегрирани.

Именно тук се появява интеграционното тестване.

Какво представлява интеграционното тестване?

Интеграционното тестване използва по-широк подход, като проверява как различните части на системата работят заедно. Вместо да се фокусира върху отделните компоненти, то проверява взаимодействията между модули, услуги или външни системи, като например уеб сървър, който се свързва с база данни, или API, който взаимодейства с външна услуга. Целта е да се гарантира, че тези компоненти, които могат да преминат успешно своите тестове на модули, работят правилно, когато са интегрирани.

Тъй като интеграционните тестове обхващат повече области, те обикновено са по-бавни и по-сложни от тестовете на единици. Освен това те са по-податливи на несъответствия, особено когато външните системи, като например API на трета страна, са нестабилни. Въпреки това интеграционните тестове са от съществено значение за идентифициране на проблеми, които unit тестовете могат да пропуснат, като например неправилно прехвърляне на данни между компонентите или грешки в конфигурацията на базата данни.

Основни разлики между тестването на единици и интеграцията

За да разберем по какво се различават тези два подхода, нека ги сравним в няколко ключови области:

Обхват

Тестването на единици се фокусира върху една функция или метод в изолация, подобно на тестване на едно парче от пъзел, за да се гарантира, че то пасва правилно. От друга страна, интеграционното тестване изследва как няколко части работят заедно, като гарантира, че сглобените компоненти функционират според очакванията.

Скорост

Тестовете на единици са бързи, защото не разчитат на външни системи. Можете да стартирате стотици за секунди, което ги прави идеални за чести проверки по време на разработката. Интеграционните тестове, които често взаимодействат с бази данни или API, се изпълняват по-дълго, като понякога са необходими секунди или минути за всеки тест.

Сложност

Писането на тестове на блокове обикновено е лесно, тъй като става въпрос за малък, изолиран код. Интеграционните тестове са по-сложни, тъй като включват множество компоненти и външни зависимости, които могат да въведат променливи, които е трудно да се контролират.

Изолиране

Тъй като тестовете на единици изолират тествания код, те използват макети или подложки, за да симулират зависимости. Това поддържа теста фокусиран и предсказуем. За разлика от тях интеграционните тестове работят с реалните връзки между компонентите, като проверяват как те си взаимодействат в условия, които отразяват точно производствената среда.

Откриване на грешки

Когато тестът на единицата се провали, проблемът е лесен за установяване, тъй като обхватът е тесен, обикновено ограничен до една функция или метод. Диагностицирането на проблема обаче може да се окаже по-трудно, когато тестът за интеграция се провали. Проблемът може да се дължи на някой от взаимодействащите си компоненти или на начина, по който те са свързани.

Балансиране на единичните и интеграционните тестове за ефективно тестване на софтуер

В повечето работни процеси за тестване тестовете за единица и интеграционните тестове служат за различни цели, но нито един от тях не работи добре изолирано. Постигането на правилния баланс означава да се фокусирате върху основната функционалност и да използвате интеграционни тестове за критичните взаимодействия между компонентите. Така се поддържат бързи цикли на обратна връзка, като същевременно се валидира поведението на системата в реални условия.

Прекалено силната подкрепа на едната страна създава проблеми - твърде много тестове за единици могат да пропуснат реални грешки, докато твърде много интеграционни тестове забавят работата и увеличават поддръжката. Балансираният микс ви помага да откривате грешки на ранен етап и все пак да се доверите, че цялата система работи по предназначение.

Заключение

Стратегиите за тестване работят най-добре, когато са оформени според контекста, а не според контролните списъци. Знанието кога да разчитате на тестове на единици и кога да валидирате поведението на системата чрез интеграционни тестове помага да се поддържа високо качество, без да се забавя разработката.

HeadSpin е платформа за тестване, предназначена за разработчици и екипи за осигуряване на качеството за извършване на тестване на реални устройства в мобилни, уеб и OTT приложения. С достъп до широк спектър от устройства в над 50 глобални локации, тя позволява тестване в реални условия, за да се гарантира оптимално представяне на приложенията в различни среди и потребителски сценарии.